7 подхода, които помагат да бъде по-критично
Снимка: Guliver / iStock
Децата са доверчиви. Вярват на рекламите, на Дядо Коледа, на Великденския заек... И това безкритично приемане на действителността често им докарва беди – ядат рекламирани храни, които въобще не са здравословни, настояват да получат играчка, просто защото са я видели по телевизията.
Рационалното мислене и възможността за оценка детето развива едва към 10-12-годишна възраст, а дотогава повечето хлапета приемат всичко за чиста монета. Задача на родителите е да научат детето да отличава истината от лъжата и да разбира намеренията на околните.
1. Личният пример е най-ефективният подход
“Умението да се мисли независимо, критично и да не се приема нищо на вяра, е много важно", обяснява клиничният психолог Шенън МакХю. - "То ще помогне на децата да разберат, че около тях има опасности, които ги грозят, има и напълно безопасни неща. Ако усвоят тези умения, те няма да действат първосигнално, а ще се замислят за последиците, преди да предприемат каквото и да е.“
Освен с личния си пример, родителите има още няколко модела на поведение, които могат да приложат и да са от помощ за достигане на желаната цел.
2. Вземайте решения в присъствие на детето, като задавате на глас възможно най-много въпроси
По този начин вие ще покажете на практика как се взема обмислено решение, демонстрирайки нагледно целия процес с анализ на информацията, с която разполагате, с мотивите и анализа на възможностите.
Например, когато ще купувате нов телевизор, за да подмените стария, обсъдете на глас параметрите на различните модели, между които вие се колебаете, цената и вашите финансови възможности.
3. Обяснете на детето как сте стигнали до решение
Например, вместо просто да кажете: „Ние ще купим телевизор“, обяснете му защо го правите. Така ще му дадете да разбере, че то участва също в процеса на вземане на решение, дори в момента това да не е точно така.
4. Разпитвайте детето за собствените му решения
Вашите въпроси няма да научат детето да мисли критично, но ще го подсещат да обръща внимание на детайлите и да разсъждава.
5. Излишният скептицизъм може да е също така опасен, както и наивността
На по-големите деца задължително трябва да обясните, защо не бива да се доверяват на всяка информация, която срещат в интернет. Дори и под родителски контрол, детето винаги остава насаме с компютъра.
Например, докато гледате анимационно филмче, внезапно се явява реклама, която обяснява “вълшебните“ свойства на определен продукт. Вие, като възрастен човек, отлично разбирате: това е начин стоката да се рекламира и да се продаде. Тя може въобще да не е толкова добра, както се твърди и обещава в рекламата.
6. Говорете за интернет
Затова пред детето, отворете и разгледайте в интернет друга информация за този продукт, който широко се рекламира. Обяснете му защо постъпвате така. И поговорете с него каква е разликата от информацията, която вие търсите и тази, която се „дава на готово“, без да ви е трябвала и без да сте я търсили.
На 10-12 години хлапето е в състояние напълно да разбере за какво става дума.
7. Рисковете на прекомерния скептицизъм
Има естествено риск, особено при по-малките деца, бдителността на родителите да затвърди прекален скептицизъм и хлапето да започне да задава едни и същи въпроси, а отговорите да не го задоволяват. Или пък да почне да проявява по-голяма тревожност.
Затова, опитвайте да поддържате баланс.
Източник: fatherly.com, адаптация Мона Василева
Колкото по-голяма е ежедневната заетост на хората, толкова по-високи са резултатите им на тестове.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари